Смъртта на цар Самуил - 6 октомври 1014г.

Илюстрация от поредицата ''Царете на България'', част VI ''Цар Самуил''.
През лятото на 1014г. византийският император Василий II отново напада България. Българите го посрещат при село Ключ, край Петрич с мощна изкустена преграда. 
На 29 юни 1014г. войските на императора минават по тайни планински пътеки, нападат в гръб българите и пленяват 14 000 или 15 000 български войници и голяма плячка. Войниците не са веднага ослепени. Това става след като император Василий II е попарен от вестта за тежкото поражение на солунския управител и императорски любимец Теофилакт Вотаниат. Въвлечен в устроена от Гаврил Радомир засада, Вотаниат, както разказва Скилица (допълнен от епископ Михаил Деволски), ''…паднал убит (…), като Радомир го изтърбушил с копието, което носел…“.
Когато вестта за гибелта на Вотаниат достига до Василий, той потегля назад. С помощта на евнуха Сергий императорът успява да убеди защитниците на Мелник да се предадат - успех, който обаче не е в състояние да промени ситуацията.
През септември 1014 г. Василий нарежда масовото ослепяване на пленените български войници - чудовищното отмъщение за гибелта на Вотаниат. Този акт всъщност отразява безсилието на императора да реши ''българския въпрос“ през есента на 1014 г., както се надявал след победата при Беласица. Над българските пленници императорът демонстрира прочутата си византийска жестокост - ослепява всичките като на всеки 100 души оставя един едноок за водач!
При вида на ослепените си войници цар Самуил умира - 6 октомври 1014г.
Можем само да гадаем какво би станало, ако тази трагедия не се бе състояла, дори ако пленените войници просто са били избити до крак. Без съмнение тъжната армия от слепци, скитащи се по градове и села, е смъртоносният психологически удар, нанесен от Василий II и на неговия вечен противник Самуил, и на тогавашното българско общество.
Садистичната гавра с пленените войници прекършва живота на неустрашимия воин Самуил. Именно този удар е пагубен за войнствения и непримирим дух на българите, като спечелва на императора убийствено точното прозвище ''Българоубиец''.