23 юли 1942

На 23 юли 1942 г. Никола Йонков Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.


4 май 1979 г.

На 4 май 1979 г. Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство.

4 май 1932 г.

На 4 май 1932 г. в Атланта мафиотът Ал Капоне, обявен за „обществен враг № 1“ в САЩ, влиза в затвора за единадесет години с присъда за укриване на данъци.

4 май 1872 г.

На 4 май 1872 г. завършва първото общо събрание на БРЦК, на което инициатор е Васил Левски.

23 ноември 1944 година

На заседание без министрите комунисти Министерският съвет одобрява предложено от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.
Съюзът на българските писатели изключва 29 души за "фашистки прояви".

22 декември 1956 година

Издадена е официалната заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков за откриването на лагера в Белене.

Денят 15 октомври в българската история

Денят 15 октомври остава завинаги в българската история с това, че търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски
15 октомври е 288-ият ден в годината според григорианския календар (289-и през високосна). Остават 77 дни до края на годината.

2001 г. 
В София започва 3-ти икономически форум за Югоизточна Европа, който обсъжда конкурентноспособността на икономиките на тези страни, ролята на валутния борд и др.

2001 г.
Финансовият министър Милен Велчев обявява, че при променената ситуация след атентатите от 11 септември България трябва да се съобрази с исканията на МВФ. При подготвянето на бюджета за 2002 г. правителството се отказва от намеренията си за нулева ставка върху данък печалба, залага 4,5 % ръст на БВП, 3,5 % инфлация, 0,8 % бюджетен дефицит, 17 % безработица и двукратно повишаване на заплатите с по 5 %.

1996 г.
Двата най-големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника "Св. Александър Невски".

1987 г.
Във в. "Литературен фронт", орган на Съюза на българските писатели, поетът Евтим Евтимов поставя въпроса за необходимостта от гласност и по екологичните проблеми, свързани с обгазяването на Русе с хлор от химическия комбинат в румънския град Гюргево.

1979 г.
В Пловдив е открит Международен фестивал на телевизионните театри.

1970 г.
Във в. "Литературен фронт" е публикуван материалът на Рангел Игнатов "Случаят Солженицин", който, следвайки официалната съветска позиция, отправя нападки срещу големия писател (изключен през ноември 1969 г. от Съюза на съветските писатели, защото отстоява свободата на творчество) по повод на току-що присъдената му Нобелова награда за литература.

1944 г.
Четвърта армия с командващ генерал-майор Боян Урумов започва Брегал-нишко - Струмишката операция.
1913 г.
Българската армия заема Беломорска Тракия и ликвидира "Гюмюрджинската автономия".
Автономното управление в Гюмюрджина (Независимо западнотракийско правителство) е обявено на 16 август 1913 г. Начело на Гюмюрджинската република застава българина мюсюлманин Хафуз Сали.

1912 г.
Бойците на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават Кочани (Македония).

1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) български военни части овладяват поречието на река Арда и отблъсват турската контраатака в дните между 15 и 25 октомври.

1868 г.
Цариградските българи организират отпечатването на правителствените проекти за разрешаване на българския църковен въпрос в специална брошура. Впоследствие брошурата е разпратена до всички по-големи български селища, като съзнателно издателите представят проектите като окончателно решение на спора с Патриаршията въпреки уверенията на Високата порта, че те имат предварителен характер..

1863 г.
Търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

1204 г.
В Търново пристига папска делегация начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян.

1014 г.
След смъртта на цар Самуил за български владетел е коронован неговия син Гаврил Радомир. Той управлява от 1014 г. до 1015 г. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че е взел участие заедно със своя баща в последните битки на българската държава против византийските нашественици. Възкачва се на престола след смъртта на цар Самуил и продължава неговата политика на отстояване независимостта на българската държава от Византия. През октомври 1014 г. византийците проникват в Битоля и опожаряват дворците на Гаврил Радомир, а скоро след това завладяват Прилеп и Щип. През пролетта на 1015 г. Гаврил Радомир изпраща писмо до Василий II, в което обещава "подчинение и покорност". В средата на август 1015 г. става жертва на дворцов заговор организиран от неговия братовчед. Иван Владислав. Убит е по време на лов.
На 15 октомври са родени:

1968 г.
Роден е Мариус Куркински - български актьор.

1935 г.
Роден е Огнян Наков Дойнов - български политик, дипломат, министър. 

1921 г.
Роден е Борис Ненов - български художник. Той е изтъкнат пейзажист, портретист.

1874 г.
Роден е Кръстьо Пастухов – български политик, общественик, публицист.
1859 г.
Роден е Александър Стоянов Теодоров-Балан - български езиковед, литературовед и библиограф.

1842 г.
Роден е Петър Вълчев Сарафов - български учител, участник в националноосвободителното движение. Баща на Б. Сарафов и Кр. Сарафов.

1834 г.
Роден е Петър Василев Оджаков - български книжовник, юрист, фолклорист, член на БКД от 1884 г.

На 15 октомври умира:

2008 г.
Умира Людмила Стоянова Добринова.
Тя е български музикален деятел. През 1982 г. създава юношески и девически хорове към НГДЕК, които изпълняват обработени народни песни и славянобългарски църковни песнопения в оригинал. Двадесет и шест години преподава теория и история на музиката в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София. Основател на Камерната вокална формация „Диптих“, включваща бивши възпитаници на НГДЕК. Заедно със своите възпитаници издирва и събира неканонични варианти на църковни песнопения от България, Македония и българските селища в Албания, които биват изпълнявани от съставите „Диптих“ и „Юлангело“. Член на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

1996 г.
Умира Димитър Константинов Косев - български историк, академик (1961 г.). Роден е на 24 декември 1903 г. в с. Грозден, Бургаско. Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). От 1962 г. до 1968 г. е ректор на СУ. През 1964 г. става председател на Българското историческо дружество. Сред популярните му произведения са: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869 г.”, “Септемврийското въстание в 1923 г.”, “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871г.”.

1937 г.
Умира Йордан Стефанов Йовков - български писател белетрист, класик на българската литература.